Тома Вишанов и неговия кръг в Унгария

Марта Над

 

Тома Вишанов и неговия кръг в Унгария[1]

 

(Български иконописци от ХVІІІ век в Унгария)

 

 

Църквата в Будакалас ,която се намира под юрисдикцията на Будайската сръбска църковна област, е строена[2] през 1752 г. и носи името на Архангел Гавраил. Според сръбския изследовател Динко Давидов изображенията върху иконостаса на храма са от края на ХVІІІ в.[3] В своето изследване от 1995 г. Елена Генова, старши научен сътрудник в Българската академия на науките, излага тезата, че изображенията върху иконостаса на църквата в Будакалас са дело на българския иконописец Тома Вишанов.[4] В по-ранни изследвания ние също сме засягали този въпрос във формата на предположение.[5]

 

Иконостасът от Будакалас се състои от 38 живописни композиции, разположени в четири реда. В реда на престолните икони има четири изображения, а на втория, т.нар. празничен ред – 12 изображения, като в средата се намира по-голямата по размери “Новозаветна Света Троица”, на третия, Апостолски ред са разположени десет изображения, като две от апостолските икони са на четвъртия ред, където са кръстът и още четири икони.

 

Днес иконите от ХVІІІ век, не са в оригинален вид. От сведенията на реставраторката Дьорди Каройи се знае, че иконите, заедно със иконостаса, са били надживописвани в началото на ХХ век. Пребоядисването – заедно с дебелия слой лак – е толкова силно, че напълно покрива оригиналния слой. През 1970-те години реставраторът на Галерия Матице Српска в Нови сад почиства една единствена икона – композицията „Покръстването на Иисус”, без обаче да премахне надживописването. Според Дьорди Каройи, въпреки че е нанесен плътен нов слой, той е следвал изображението на оригиналната икона и не го е променил. От това следва, че бихме могли да направим изводи за личността на художника на иконите в Будакалас единствено въз основа на приложната иконография. Всички останали елементи, необходими за анализа (рисунък, цветове, изражение на лицето, разположение на ръцете, оформяне на драперията и т.н.) могат да бъдат прилагани само условно.

 

Трябва да се отбележи, че въз основа на сегашното състояние на иконите не може да бъде определена оригиналната техника, с която са направени. Сигурно е, че живописецът е работил върху дърво. Не е изключено маслените бои от втория слой да покриват темпера – към подобна мисъл ни насочва мрежата от пукнатини по кълбата от облаци на иконата „Новозаветна Света Троица”, но не е изключено и използването на смесена техника – темпера и маслени бои.

 

За да се определят параметритe на анализа първият и най-естествен начин е да се потърси в архивите на църковната област договорът, сключен с художника. Такъв договор обаче или каквито и да било указания за неговото съществуване, за съжаление не са намерени в църковните архиви.

 

Научните сведения за личността и живота на Тома Вишанов са оскъдни. Не е позната нито една, подписана от него творба. Приписват му се доста различни произведения. Сред тях има и такива, които са създадени под силното въздействие на барока и рококото („Богородица с младенеца и светци”, около 1790), (kép 1) но съществуват и доста по-конвенционални работи („Коронацията на Богородица”, стенопис, Рила, 1811), (kép 2) икони с бароково влияние („Рождество Христово”, ХVІІІ-ХІХ в.). (kép 4.2) Вижда се, че работите, които се преписват на Вишанов, носят отпечатъка на различни майстори. Въз основа на приложната иконография и по други белези (например златните ленти от светлина) обаче, голяма част от произведенията показват съществени прилики. От което може да се направи изводът, че името зад Тома Вишанов стои не един иконописец, а кръг от художници. Известно е, че Тома Вишанов е работил заедно със сина си Димитър и внука си Симеон.

 

В Будакалас, на северната страна на Царските двери се вижда иконата „Богородица с младенеца”. (3.1. kép) Тя не следва стриктно традиционната византийска иконография. Мария е изправена в цял ръст, застанала върху облаци, в лявата си ръка държи детето Иисус. Богородица е облечена в син хитон, върху който има украсен със стилизирана орнаментика мафоринон в бордо, поръбен със злато[6]. Облеклото е съобразено с византийската иконография. Иисус дава благословия с дясната си ръка, а в лявата държи ябълката, която символизира вселената.

 

Богородица се появява в подобна композиция и в иконата „Богородица с младенеца, ангели и светии”. (3.2. kép) Стойката на Мария, формата и цвета на облеклото й, украшенията, трите звезди (на иконата от Будакалас звездата, която е на покрива е почти изцяло пребоядисана) много си приличат. Подобни са и гънките на мафориона, които се спускат надолу по глезените и т.н. Изображението на лицето на Богородица на двете икони също е характерно – леко заострената брадичка, която на иконата от Будакалас е леко „поправена”.

 

В празничния ред на иконостаса от Будакалас е разположена иконата „Рождество Христово” (4.1. kép). В средата отляво е застанала Мария, която леко повдига платното и обръща към Йосиф Младенеца. До нея е коленичил възрастен пастир, зад него биволът и магарето. Зад Йосиф е застанал млад пастир, а на преден план има агне, което намеква за Иисус; то би могло да принадлежи и на пастирите, но тук – поради централното място, което заема – недвусмислено ни насочва към жертвата на Иисус. Горе в облаците са звездата и два крилати ангела със свитък.

 

В основата си това изображение много прилича на композицията от Бобошево: „Рождество Христово”: Богородица с младенеца, Йосиф и двамата пастири, биволът и магарето, двата ангела със звездата. Тук героите са по-статични, но не както в традиционната иконография. Византийски елемент е пещерата в дъното, тримата влъхви, липсата на агнето, както и изобразените коленичили Мария и Йосиф. Бароков елемент, който допринася за динамичността на изображението, са облаците в горната третина на иконата. Елементите на композицията и тяхното разположение в двете икони си приличат, сцената от Будакалас е по-барокова, тази от Бобошево е по-конвенционална, без да й липсват обаче барокови елементи.

 

Ако предположим, че Тома Вишанов е бил в Будакалас, датата на неговото пребиваване и работа в Будакалас биха могли да се реконструират. Според научната литература[7] през 1780-1781 Тома Вишанов е бил в Карловац. По всяка вероятност в тамошната сръбска среда е попаднал във връзка с църковната община в Будакалас и задачата му е била възложена. Според тази поръчка Вишанов трябва да е изографисал – заедно с друг художник, навярно негов ученик – иконите в Будакалас в края на 1780-те години. Става въпрос или за самия Тома Вишанов, или за художник от неговия кръг. Изглежда много вероятно в Будакалас да е работил същият зограф, който е рисувал иконата „Богородица с младенеца, ангели и светии”. Остава въпросът как този художник е бил свързан с автора на иконите от Бобошево, както и на стенописите в църквата „Покров Богородичен” в Рилския манастир. 

 

За иконите от Будакалас Динко Давидов смята, че са направени в маниер, близък до стила на сръбския зограф Теодор Крачун.[8] Според сръбските изследователи Теодор Крачун е художникът на т.нар. „преходен период”, когато в сръбската църковна живопис се промъква западно влияние – главно барок и рококо. Както изтъква проф. Мирослав Тимотиевич, в изкуството на карловацкия майстор Теодор Крачун се преплитат бароковите елементи на иначе източната до дух живописна школа на киевските скални манастири с формалния бароков език на виенската Художествена академия.[9] Същото може да се забележи и в иконите на майстора от Будакалас. Творбите му като цяло следват изискванията на византийската иконография, например в „Преображение Господне”, но се появяват и такива, в които се чувства духа на барока от киевската школа, като иконите „Възкресението на Иисус Христос” или „Новозаветната Света Троица”, направени по западен образец. Нещо повече, зографът е използвал елементи на типичната източнославянска иконография, изключително популярни сред източните славяни и по-малко на Балканите, като сцената „Обрязването на Иисус”. От друга страна, на изображенията в Будакалас, макар и пребоядисани, ясно се различават бароковите елементи, живи и раздвижени образи, които патетично жестикулират, пейзажни мотиви, кълбета от облаци и т.н.

 

Зографът от Будакалас не е епигон на Теодор Крачун. Както твърди и Елена Генова, Тома Вишанов изгражда свой собствен стил, за който е характерно изображението на лицето, главите имат леко яйцевидна форма с типично изпъкнало чело, с малък приповдигнат нос, големи и топли кафяви очи, малки и тесни устни. Характерно е и тялото с издължените си форми и леко изпъкналия корем.[10]

 

Не само в сръбската църква в Будакалас се намират икони, създадени от кръга на Тома Вишанов. В православният храм „Успение Богородично” на пл. „Петьофи” в Будапеща се съхраняват 23 икони с изображения на Празници и Светии, както и една икона на „Христос Вседържител” и една „Славим тебе”, всичките реставрирани. Шест икони от празничния ред се пазят в Православния музей в Кечкемет, както и десет изображения на Апостоли и трикрилата композиция „Голгота”. Унгарската православна общност в Ниредхаза също притежава една икона, която изобразява Свети Спиридон и Свети Евтимий.[11] (В Сръбската църква в Будапеща е запазена голяма икона с гръцки надпис, която не е реставрирана – „Коронацията на Богородица със светците”[12]).[13] Голяма част от 43-те рисуваните с маслени бои икони са елементи на един и същи ансамбъл. Изображенията на апостолите заедно с композицията кръста на Голгота, Христос Вседържител и Празничните икони най-вероятно са били направени за един и същ иконостас. Въпросът е, къде се е намирал, къде е трябвало да бъде този иконостас? И тъй като с изключение на иконата, която се намира в Сръбската църква в Будапеща, всички останали се пазят в църквата на пл. „Петьофи” и имат гръцки надписи, отговорът на въпроса трябва да се търси именно тук – в някогашната влахомакедоно-гръцка църковна общност, а поръчителите – сред влахомакедоно-гърците.

 

Влахомакедоните и гърците в Пеща се обръщат към Губернаторския съвет с молба от 19 октомври 1791 г., в която се оплакват, че макар и да имат разрешение за постоянно свещенослужене на на гръцки език, не могат упражняват вярата си, тъй като нямат помещение. Строежът на църквата вече е започнал, но ще продължи дълго. За да не се налага да се лишават от духовна опора, те искат разрешение да основат параклис в сградата на църковната общност на ул. Галамб. На 21 октомври 1791 г. Губернаторският съвет издава разрешение (№20073) за създаването на параклис, който дълго време – почти десет години – обслужва богослужението на влахомакедоните и гърците.[14]

 

Въз основа на тези данни изказваме предположението, че произведенията, създадени от кръга на Тома Вишанов са били предназначени за параклиса на гръцката общност в Пеща на ул. Галамб. С това намира обяснение и иконата, дело на Вишанов, попаднала в Сръбската църква в Пеща. До създаването на параклиса на ул. Галамб, пещенските гърци посещават богослуженията в Сръбската църква[15] и е много вероятно, пазената тука икона да е била промоционна за тях. Най-вероятно пещенските гърци са се свързали със сърбите от Будакалас, благодарение на посредничеството на пещенската сръбска църковна общност.[16]

 

В животоописанието на Тома Вишанов, направено от Елена Генова, може да се вмести и времето за работата в Пеща. Според нея Тома Вишанов се е върнал в българските земи около 1790 г.[17] Пещенските икони вероятно са изработени след тези в Будакалас, преди заминаването му за България, през 1790-те години.

 

По всяка вероятност иконата „Христос Вседържител” (5.1. kép), която изобразява Иисус Христос в цял ръст, с протегната за благословия длан, държейки в лявата си ръка кълбото, което символизира вселената, е била престолна икона. Облеклото му е пищно, край него са застанали два ангела с по-малки размери, което е характерно композиционно решение за работата на кръга. Лицето на Иисус Христос е малко по-възрастно от изобразеното на иконата „Новозаветна Света Троица” (5.2. kép) иисусово лице, докато украсата на дрехата напомня облеклото на Богородица от Картус и Будакалас.

 

Наред с главния майстор в пещенския храм работят още двама зографа. Изпод четката на единия от тях е създадена иконата „Кръщението на Иисус”. (6.2. kép) Много поучително е сравнението с други приписвани на Вишанов творби с подобна иконография, по-специално с иконите от Будакалас (6.1. kép) и от Бобошево (6.3. kép).

 

Като цяло иконите следват традиционната късновизантийска иконография, чиито компоненти са Иисус, Йоан Кръстител, ангелите, небесното откровение (Отеца и Гълъба), както и пейзажните мотиви.

 

·        Облеклото на Иисус, кръстосаните върху гърдите ръце, извивката на тялото е една и съща в тези икони, като наклонът е или по-дълбок, или по-лек.

 

·        Образът на Йоан Кръстител, облеклото му и цветовете са едни и същи на трите картини, но на тази от Бобошево в ръката си държи кръст.

 

·        Ангелите – в иконите от Будакалас и Бобошево са обединени в една група, а в пещенската композиция зографът ги е разделил на две (до Йоан също стои един ангел), ала в групата от лявата страта дясностоящият се накланя към другаря си по същия начин, както в Будакалас. На пещенските икони изображението на ангелите е много по-динамично, отколкото в Будакалас или Бобошево. Пещенският ангел, за разлика от ангелите на другите две изображения, държи по друг начин в ръката си наметката на Иисус.

 

·        Пейзажни мотиви – мотивът с река Йордан е един и същ, но на иконата от Будакалас има борови дървета от лявата страна, а на пещенската – и от двете страни.

 

·        Небесното откровение – на иконата от Будакалас Отецът се вижда до половината сред кълбо от облаци, а на пещенската е в цял ръст, отдолу със Светия дух-Гълъб върху червеникави облаци и с дреха в друг цвят, докато на бобошевската икона се вижда само Светия дух-Гълъб, заобиколен от червеникави облаци.

 

 

От трите композиции бобошевската е най-традиционна, но и тя не е изчистена от бароково влияние (например изпълващите цялата горна третина кълбета от облаци). Най-динамична е пещенската композиция, подсилена от проблясващите по дрехите златни лъчи от светлина.

 

Що се отнася до иконографията, сравнението между трите икони позволява да се направи изводът, че унгарският кръг на Тома Вишанов, както и зографът от Бобошево, са работили, следвайки едни и същи образци, които може да са съществували материално, но биха могли да са и принципни, основани на устно споразумение. Иконографията на творбите несъмнено е била определяна от водещия майстор Тома Вишанов. И от трите примера личи, че членовете на зографския кръг като цяло са се придържали към общия иконографски пакет, въвеждайки в същото време известни промени по свой вкус.

 

Унгарските творби на кръга Вишанов – на сегашния етап от изследването, вземайки предвид че една част от иконите не са почистени – могат да бъдат отнесени към трима художника. Единият от тях, най-добрият, е работил в Будакалас, той е автор на главните икони, на престолните икони, на композицията „Новозаветна Света Троица” и вероятно на „Христос Вседържител” от пещенската църква. Освен описаните вече особености, за него е характерна и употребата на маниерно проблесващи по дрехите златни лъчи светлина. Ако приемем, че намиращите се в България икони „Богородица с Младенеца, ангелите и светиите” е дело на ръката на Тома Вишанов, то следва, че и гореизброените икони са излезли изпод неговата четка.

 

Друг един, по-неумел зограф, който също използва златни лъчи светлина, работи в Будакалас – върху „Празничните”, например – и в Пеща. От представените тук работи, негово дело е иконата „Кръщението на Иисус” В Пеща е работил и един трети зограф, най-слабият от групата художници, вероятно негово дело е например иконата „Възкресение Христово”.

 

Силно повлияните от барока, работени в Унгария творби на Тома Вишанов заслужава да бъдат разгледани и откъм поръчителите. Причината сръбската общност в Будакалас да избере бароковия маниер на Вишанов се крие в подкрепящото западната барокова линия висше ръководство на сръбската църква. Именно то смята, че попадналите в западна среда сърби ще запазят своята идентичност, единствено ако се приспособят към заобикалящата ги културна среда.[18]

 

Положението с пещенската влахомакедонска-гръцка общност е различно. В техния случай обръщането към западния барок е белег на пълната им асимилация.[19] В същото време не можем да не забележим, че както в Будакалас, така и в Пеща, изработените икони са малки по размер, което е белег за придържане към родните традиции, в противовес на модните за епохата, огромни барокови табла, обслужващи предимно декоративни цели.

 

Творбите на Тома Вишанов и неговия кръг в Унгария са пример за това, че художествените предмети на диаспората заслужава да бъдат изследвани не само от гледна точка на историята на изкуството. Наред с тяхното качество, а дори и при липсата на такова, от гледна точка на диаспората те са носители на важна историческа, културноисторическа или църковноисторическа информация. Дейността на кръга на Вишанов между другото ни дава сведения за тесните взаимовръзки между различните националности от православната диаспора в Унгария – сърби, влахомакедони, гърци, които продължават оживените през византийската епоха православни икуменически традиции чрез работата на един български художник през ХVІІІ век.

 

Превод: Светла Кьосева

 

 

 

Илюстрации

 

1. Богородица с Младенеца, ангелите и светиите. Икона. Ок. 1790. Частна собственост, София

 

2. Коронация на Богородица. Стенопис. 1811. Църква Покров Богородичен, Рила

 

3.1 Богородица с Младенеца. Престолна икона. Края на 1780-те години. Църква Архангел Гавраил, Будакалас

 

3.2 Богородица с Младенеца, ангелите и светиите. Икона. Ок. 1790. Частна собственост, София, фрагмент

 

4.1 Рождество Христово. Икона. Края на 1780-те години. Църква Архангел Гавраил, Будакалас

 

4.2 Рождество Христово. Икона. ХVІІІ-ХІХ в. Църква Св. Атанасий Александрийски, Бобошево

 

5.1 Христо Вседържител. Икона. 1790-те години. Катедрален храм Успение Богородично, Будапеща

 

5.2 Новозаветна Света Троица. Икона. Края на 1780-те години. Църква Архангел Гавраил, Будакалас, фрагмент

 

6.1 Кръщението на Иисус. Икона. Края на 1780-те години. Църква Архангел Гавраил, Будакалас

 

6.2 Кръщението на Иисус. Икона. 1790-те години. Катедрален храм Успение Богородично, Будапеща

 

6.3 Кръщението на Иисус. Икона. ХVІІІ-ХІХ век. Църква Св. Атанасий Александрийски, Бобошево

 

 

 

 


[1] Изследването е преработен вариант на доклада, прочетен на конференцията, организирана от Българската църковна община, Българския културен форум, Българския културен институт в Будапеща и Фондация Възкресение по повод изложбата „Тома Вишанов и неговия кръг в Унгария през ХVІІІ в.” в Българския културен институт на 21 ноември 2008 г.

[2] Давидов, Д., Споменици Будимске Епархије, Београд, 1990, 321.

[3] Давидов, Д., Споменици Будимске Епархије, Београд, 1990, 321.

[4] Генова, Е., Мастер икон иконостаса церкви „Архангел Гавриилл” Будакаласе. In Poszbizánci Közlemények II. (1995), szerk. Nagy M., 134-140.

[5] Nagy M., A magyarországi görög diaszpóra egyházművészeti emlékei I. Ikonok, ikonosztázionok, Debrecen, 1998, 127-131.

[6] Подобна е и украсата на дрехата на Иисус на иконата „Христос Вседържител” в църквата в Будапеща.  (12. kép)

[7] Генова, Е., Тома Вишанов – Молера, Първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век. In Toma Visanov köre Magyarországon a XVIII. században. Bolgár Kulturális Fórum, 2008, 4.

 

[8] Давидов, Д., Споменици Будимске Епархије, Београд, 1990, 321.

[9] Tимотијевић, M.,  Српско барокно сликарство. Нови Сад,1996, 455.

[10] Генова, Е., Мастер икон иконостаса церкви „Архангел Гавриилл” Будакаласе. In Poszbizánci Közlemények II. (1995), szerk. Nagy M., 136..

[11] Nagy M., A magyarországi görög diaszpóra egyházművészeti emlékei I. Ikonok, ikonosztázionok, Debrecen, 1998, 131. 213. Бележка под линия.

[12] В горната част на иконата се вижда сцената с коронацията на Богородица и четирите евангелисти, а в предната част Свети Николай и Свети Атанасий като архиепископ, както и Свети Константин и Света Елена с кръста. От известните творби на Тома Вишанов с гръцки надписи, тази изглежда най- качествена. В: In  Nagy M., A magyarországi görög diaszpóra egyházművészeti emlékei I. Ikonok, ikonosztázionok, Debrecen, 1998, 129. 209. Бележка под линия.

[13] Nagy M., A magyarországi görög diaszpóra egyházművészeti emlékei I. Ikonok, ikonosztázionok, Debrecen, 1998, 127. 204. lábjegyzet.

 

[14] Füves Ö., A pesti görög templom építéstörténete, in Építés-Építészettudomány VII. 1-2, Budapest, 1975, 161.

[15] Füves Ö., A pesti görög templom építéstörténete, in Építés-Építészettudomány VII. 1-2, Budapest, 1975, 153-170.

[16] Трябва да се отбележи, че връзките на пещенската македоновлашка-гръцка общност със сърбите от Будакалас се запазват и по-късно, за което говори пазената в будакаласката църква дърворезба „Свети гроб”, дело на Миклош Янкович, резбар от Наксос, който през 1800 г. изготвя резбата на иконостаса на пещенската гръцка църква.

[17] Генова, Е., Тома Вишанов – Молера, Първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век. In Toma Visanov köre Magyarországon a XVIII. században. Bolgár Kulturális Fórum, 2008, 4.

 

[18] Tимотијевић, M.,  Српско барокно сликарство. Нови Сад,1996,  454.

[19] Асимилацията на македоновласите и гърците в Унгария започва след Полагането на клетвата за вярност, т.е. след 1774 г. Според наредбата тези народностни групи са принудени да се заселят трайно и връзките им с родината сериозно отслабват.

HUBG