Българска чешма в Обуда

„Вятър замита стъпките ни – първо страстите, после времето ни поглъща. Съгради се тази чешма, защото камъкът е по-траен от нас, а водата вечна“

Надпис, издялан върху каменна плоча, която се съхранява в Етнографския комплекс „Етъра”

На 29 май 2021 г. на площад „Йеньо Хелтаи“ беше осветена чешма, съградена по инициатива на Българско самоуправление в Обуда. Проектът е дело на скулптора Огнян Кожухаров. Чешмата увековечава паметта на българските градинари, част от имената на които са изписани върху каменна плоча на самата чешма.

Бюст-паметника на митрополит Борис Неврокопски

Митрополит Борис (със светско име Вангел Симов Разумов) е роден на 8 ноември 1888 г. – Димитровден, в с. Гявато (Битолско). Завършва Одринската гимназия и Цариградската духовна семинария, а през 1915 г. се дипломира като доктор по философия в Богословския факултет в Черновиц (Австро-Унгария, дн. Украйна). Продължава образованието си във Виена и Будапеща (1916). Първата му мисия след полагането му за йеромонах през 1917 г. го отвежда в Будапеща. Тук той полага грижи за българската колония и създадената през 1916 г. Църковно-училищна община, изиграва решаваща роля и за създаването на българското училище през 1918 г.  След завръщането си в България архимандрит Борис работи като ректор на Софийската духовна семинария, предстоятел на храма „Св. Александър Невски“, а през 1932 г. е натоварен с историческата мисия по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Преговорите приключват успешно на 22 февруари 1945 г.

През 1935 г. е избран за митрополит на Неврокопската епархия, където остава до края на живота си. Загива мъченически на рождения си ден – 8 ноември 1948 г., Димитровден,  след като отслужва Света литургия за освещаване на храма „Свети Димитър“ в село Коларово.  Бива убит от низвергнатия свещеник Илия Стаменов, който е комунистически агент. Убийството е част от засиления натиск на комунистическия режим върху Българската православна църква и има за цел и сплашването на останалите архиереи.

Митрополит Борис е наречен „съвестта на Българската църква“ заради изключителната си ерудиция и непримиримата му борба срещу атеизма и комунистическата идеология.

Дунахарасти – Градинарска чешма

На 18 септември в град Дунахарасти официално бе открита Градинарска чешма, в памет на българските градинари и техните семейства, които са живели и живеят в града.  

Чешмата е дело на скулптора Огнян Кожухаров. Осъществяването е по идея на Петър Байчев, дългогодишен председател на Българското самоуправление в Дунахарасти, и с материалната подкрепа на Общината на град Дунахарасти, на Българското републиканско самоуправление и на Българското национално самоуправление в Дунахарасти.  

ПАМЕТНИКЪТ "БЪЛГАРСКИ ДУЛАП" В ХАЛАСТЕЛЕК

Паметникът е изграден през 2007 година по инициатива на семейство Кушеви, на Ласло Иванчик и на Българското самоуправление в Халастелек, в знак на почит пред труда на българските градинари. Паметникът – уникалният за Европа български дулап – е изработен от двама местни дърводелци, Ласло Рейх и неговия син, по снимка и по образец на оригиналното колело в Музея на градинаря в Лясковец. Дулапът за вадене на вода за поливане е функциониращ и достоен паметник на първите български заселници, които полагат основите на селището в началото на XX век.

ПАМЕТНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДИНАРИ НА ПЛОЩАД „БОШНЯК“

През 2014 година българите в Унгария изграждат на площад „Бошняк“ паметник на българските градинари и чешма по повод 100-годишния юби­лей на Дружеството на българите в Унгария. Мястото не е избрано случайно. До началото на 90-те години тук се е намирал пазарът на едро, където са пласирали продукцията си български­те градинари в Унгария. Именно те са отъпкали пътеката, по която вървим – гордо заявявайки, че сме българи в страната, която сме избрали за свой дом. Паметникът символизира не само миналото, а и задружността на нашата общност. Той е изграден по инициатива на Българското републиканско самоуправление и на Българско­то самоуправление в Зугло. Паметникът е дело на скулптора Огнян Кожухаров, който живее в Унгария.

ПАМЕТНИК НА СТЕФАН ДУНЬОВ

През 2017 година в Будапеща е открит бюст-па­метник на полковник Стефан Дуньов, по инициа­тива на Българското самоуправление в XIII район. Бюстът е дело на скулптора Огнян Кожухаров.

Животът на Стефан Дуньов, независимо от про­изход, място и време, може и днес да служи за пример. Много народи го смятат за свой герой и с право се гордеят с него. Българин по рождение, той се бори за свободата и независимостта на Ун­гария, пролива кръвта си за Италия.

ПАМЕТНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДИНАРИ ВЪВ ФЕЛШЬОЖОЛЦА

Паметникът с птицата грифон ни припомня за общите древноисторически корени на народи­те на Унгария и България. Той е издигнат в чест на българските градинари, живели и работили тук от първата третина на ХХ век, на всички оне­зи работливи хора, които създават по-висшата форма на градинарството - по-продуктивното, „поливното”, т.нар. „българско” градинарство във Фелшьожолца.

Паметникът е създаден от скулптора Жофия Балог въз основа на скиците на архитекта Ми­хай Рудолф, а постаментът и колоната са дело на майстора каменоделец Ищван Ковач от град Мишколц.

Паметникът е изграден от врачански камък от България.

РОДОПСКАТА ЧЕШМА В КИШПЕЩ

Родопската чешма и Българската розова гради­на на улица „Йотвьош“ са изградени през 2016 г. на мястото на някогашната малка лятна сцена, в резултат на съвместните усилия на Смолян и Кишпещ. Те са достоен паметник на дружбата и връзките между побратимените градове, на бъл­гарската общност в Кишпещ, както и на българ­ските градинари, работили някога тук.

БЪЛГАРСКАТА ЧЕШМА В ШОРОКШАР

Чешмата е съградена през 2017 година от Бъл­гарското самоуправление в Шорокшар по повод 10-годишнината от побратимяването на Шорок-шар и българския град Твърдица. Тя е дело на скулптора Огнян Кожухаров и е паметник на бъл­гарските градинари. Изграждането ѝ е подкрепе­но от кметството на Шорокшар.

БЪЛГАРСКАТА ЧЕШМА В СИГЕТСЕНТМИКЛОШ

През 2018 г. по случай деня на българо-унгарско­то приятелство е осветена чешма, съградена в Сигетсентмиклош, едно от унгарските селища с традиционна българска общност. Този паметник, чиято цел е да увековечи паметта на български­те градинари, е осъществен със съдействието на кметството на Сигетсентмиклош, Българското са­моуправление в Сигетсентмиклош и Българското републиканско самоуправление. По инициатива на местното българско самоуправление една от улиците в Сигетсентмиклош носи името „Българ­ски градинар“.

Паметна плоча Свети Иван Рилски Чудотворец - Естергом

19 октомври е празникът на един от светците на православната църква, покровителя на България – Свети Иван Рилски Чудотворец, чиито мощи унгарският крал Бела ІІІ отнася в Естергом след завладяването на София.

Легендата твърди, че естергомският архиепископ неколкократно и публично отрекъл неговата святост, вследствие на което онемял и си възвърнал говора, едва след като се покаял и докоснал мощите на светеца. Като видял това чудо, Бела ІІІ върнал мощите в България.

На 19 септември 2016 г. по повод Деня на българо-унгарското приятелство беше открита паметна плоча в Базиликата в Естергом, тя бе осветена от архипрезвитер Ендре Гаал.

Паметна плоча Свети Иван Рилски Чудотворец - София

„Българите в Унгария винаги са гледали на св. Иван Рилски Чудотворец като на свой закрилник, не случайно параклисът в Печ е посветен на неговото име. Заедно със светците Кирил и Методий – патрони на църквата в Будапеща – св. Иван Рилски подкрепя българите в Унгария, негово присъствие ни съпровождаше през целия път на поклонението” – каза архимандрит Атанасий, протосингел на православния храм „Св. св. Кирил и Методий“

На 20 октомври в един от най-старите храмове на България, базиликата „Св. София“ беше открита паметна плоча, посветена на св. Иван Рилски.

Двуезичната плоча е дело на Огнян Кожухаров, български скулптор от Унгария, на плочата е изобразен св. Иван Рилски.