Достоен спомен за последната земевладелка във фелшьожолца, подкрепяла българската общност

Тази година Българското самоуправление на град Фелшьожолца празнува двадесетгодишен юбилей.  Присъствието на българи в селището обаче датира от над сто години. Тук за първи път в Централна Европа е издигната паметник на българските градинари, въвели поливното зеленчукопроизводство, а градът е побратимен с българското село Драганово.  

На 23 септември 2022 г. местната българска общност издигна паметник на последната земевладелка на селището Барцаи Ференцне с рождено име Ида Кирай Сатмари, наричана от местните само „мелтоасони“ (съкратена форма на „мелтошагош асони“ – „Ваше високоблагородие“). Първите българи, пристигнали във Фелшьожолца на брега на река Шайо, наемат земи в нейното имение. От нея идва и определението „приказни градини”, което тя изрича при вида на цъфтящите български градини. По време на национализацията след Втората световна война ѝ е отнето всичко, което притежава, включително и замъка. Никога повече не се връща във Фелшьожолца. От 50-те години в сградата функционира училище, а след смяната на режима се превръща в център на местния културен живот. Сградата на замъка е обновена в началото на хилядолетието и неговите интериори са преустроени. От 2001 г. в него се провежда културната дейност на града, а през последната година е подложен на енергиен ремонт. Замъкът Барцаи, съществуващ от 1700-та година, получи външна изолация и новa дограма. По инициатива на госпожа Адамне Майор, председател на Българското самоуправление на град Фелшьожолца, бе поръчан релеф от врачански камък за последния жител на замъка Ида Кирай Сатмари. В Гававенчельо Нирмарван ООД дава като подарък материала на скулптура Шандор Сабо от Серенч, който направи релефа за една година въз основа на снимка. Организирани от локалпатриотите, по инициатива на директора на католическото училище Йожеф Пуц, учител по литература и история, в тържественото откриване на мемориала участваха и потомците на фамилиите Барцаи и Сатмари. Сред пристигналите от всички краища на страната членове на семейството имаше мнозина, които си спомняха за Ида Кирай Сатмари. Пред паметника прочувствено говори за своята баба Андраш Барцаи, който каза, че е много благодарен на българската общност за достойното честване.

Кметът на града Тамаш Шарка изтъкна на церемонията по откриването, че замъкът, както и културно-творческата и възпитателнатадейност на българските градинари и техните потомци, са важно наследство за града. В празничното събитие взе участие и Христо Полендаков, посланик на Република България, както и почетният консул д-р Йордан Петров Бочков. Те поднесоха цветя на паметника на Ида Кирай Сатмари, която е играла важна роля в живота на българите, живеещи в диаспоратa.

Чаба Немет

Бългаска чешма в Чокакьо

На 19 май 2022 г. в град Кечкемет Йордан Бочков тържествено бе назначен за почетен консул, отговарящ за областите Бач-Кишкун, Бекеш и Чонград-Чанад. Само два дена по-късно по негова инициатива бе открита българска чешма в Чокакьо.

Важна инициатива на новоназначения почетен консул бе откриването на българската чешма в селището Чокакьо на 21 май. Чешмата е построена от Петър и Йордан Бочкови с подкрепата на Унгаро-българската стопанска камара и община Чокакьо в чест на българските градинари в Унгария и по специално на градинарите от село Драганово. Самата чешма е разположена до т. нар. парк-гора „Йордан“, която си има отделна история. „Моята леля, д-р Дорита Йорданова Бочкова, юрист, одитор, преподавател в колеж, живееше в Секешфехервар, където дядо ми, Йордан Николов Бочков, градинарстваше на 50 акра земя. Когато се пенсионира, тя се премести в Чокакьо на тихо място, далеч от градския шум, търсейки покой. След смяната на режима от получените компенсационни талони за национализираните земи и други семейни имоти тя купува тривековната дъбовата гора с площ 120 декара, за да я спаси от изсичане и я дарява на община Чокакьо. В чест на баща и` парк-гората получава името „Йордан” – обяснява ни г-н Бочков.

Българска чешма в Обуда

„Вятър замита стъпките ни – първо страстите, после времето ни поглъща. Съгради се тази чешма, защото камъкът е по-траен от нас, а водата вечна“

Надпис, издялан върху каменна плоча, която се съхранява в Етнографския комплекс „Етъра”

На 29 май 2021 г. на площад „Йеньо Хелтаи“ беше осветена чешма, съградена по инициатива на Българско самоуправление в Обуда. Проектът е дело на скулптора Огнян Кожухаров. Чешмата увековечава паметта на българските градинари, част от имената на които са изписани върху каменна плоча на самата чешма.

Бюст-паметника на митрополит Борис Неврокопски

Митрополит Борис (със светско име Вангел Симов Разумов) е роден на 8 ноември 1888 г. – Димитровден, в с. Гявато (Битолско). Завършва Одринската гимназия и Цариградската духовна семинария, а през 1915 г. се дипломира като доктор по философия в Богословския факултет в Черновиц (Австро-Унгария, дн. Украйна). Продължава образованието си във Виена и Будапеща (1916). Първата му мисия след полагането му за йеромонах през 1917 г. го отвежда в Будапеща. Тук той полага грижи за българската колония и създадената през 1916 г. Църковно-училищна община, изиграва решаваща роля и за създаването на българското училище през 1918 г.  След завръщането си в България архимандрит Борис работи като ректор на Софийската духовна семинария, предстоятел на храма „Св. Александър Невски“, а през 1932 г. е натоварен с историческата мисия по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Преговорите приключват успешно на 22 февруари 1945 г.

През 1935 г. е избран за митрополит на Неврокопската епархия, където остава до края на живота си. Загива мъченически на рождения си ден – 8 ноември 1948 г., Димитровден,  след като отслужва Света литургия за освещаване на храма „Свети Димитър“ в село Коларово.  Бива убит от низвергнатия свещеник Илия Стаменов, който е комунистически агент. Убийството е част от засиления натиск на комунистическия режим върху Българската православна църква и има за цел и сплашването на останалите архиереи.

Митрополит Борис е наречен „съвестта на Българската църква“ заради изключителната си ерудиция и непримиримата му борба срещу атеизма и комунистическата идеология.

Дунахарасти – Градинарска чешма

На 18 септември в град Дунахарасти официално бе открита Градинарска чешма, в памет на българските градинари и техните семейства, които са живели и живеят в града.  

Чешмата е дело на скулптора Огнян Кожухаров. Осъществяването е по идея на Петър Байчев, дългогодишен председател на Българското самоуправление в Дунахарасти, и с материалната подкрепа на Общината на град Дунахарасти, на Българското републиканско самоуправление и на Българското национално самоуправление в Дунахарасти.  

ПАМЕТНИКЪТ "БЪЛГАРСКИ ДУЛАП" В ХАЛАСТЕЛЕК

Паметникът е изграден през 2007 година по инициатива на семейство Кушеви, на Ласло Иванчик и на Българското самоуправление в Халастелек, в знак на почит пред труда на българските градинари. Паметникът – уникалният за Европа български дулап – е изработен от двама местни дърводелци, Ласло Рейх и неговия син, по снимка и по образец на оригиналното колело в Музея на градинаря в Лясковец. Дулапът за вадене на вода за поливане е функциониращ и достоен паметник на първите български заселници, които полагат основите на селището в началото на XX век.

ПАМЕТНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДИНАРИ НА ПЛОЩАД „БОШНЯК“

През 2014 година българите в Унгария изграждат на площад „Бошняк“ паметник на българските градинари и чешма по повод 100-годишния юби­лей на Дружеството на българите в Унгария. Мястото не е избрано случайно. До началото на 90-те години тук се е намирал пазарът на едро, където са пласирали продукцията си български­те градинари в Унгария. Именно те са отъпкали пътеката, по която вървим – гордо заявявайки, че сме българи в страната, която сме избрали за свой дом. Паметникът символизира не само миналото, а и задружността на нашата общност. Той е изграден по инициатива на Българското републиканско самоуправление и на Българско­то самоуправление в Зугло. Паметникът е дело на скулптора Огнян Кожухаров, който живее в Унгария.

ПАМЕТНИК НА СТЕФАН ДУНЬОВ

През 2017 година в Будапеща е открит бюст-па­метник на полковник Стефан Дуньов, по инициа­тива на Българското самоуправление в XIII район. Бюстът е дело на скулптора Огнян Кожухаров.

Животът на Стефан Дуньов, независимо от про­изход, място и време, може и днес да служи за пример. Много народи го смятат за свой герой и с право се гордеят с него. Българин по рождение, той се бори за свободата и независимостта на Ун­гария, пролива кръвта си за Италия.

ПАМЕТНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДИНАРИ ВЪВ ФЕЛШЬОЖОЛЦА

Паметникът с птицата грифон ни припомня за общите древноисторически корени на народи­те на Унгария и България. Той е издигнат в чест на българските градинари, живели и работили тук от първата третина на ХХ век, на всички оне­зи работливи хора, които създават по-висшата форма на градинарството - по-продуктивното, „поливното”, т.нар. „българско” градинарство във Фелшьожолца.

Паметникът е създаден от скулптора Жофия Балог въз основа на скиците на архитекта Ми­хай Рудолф, а постаментът и колоната са дело на майстора каменоделец Ищван Ковач от град Мишколц.

Паметникът е изграден от врачански камък от България.

РОДОПСКАТА ЧЕШМА В КИШПЕЩ

Родопската чешма и Българската розова гради­на на улица „Йотвьош“ са изградени през 2016 г. на мястото на някогашната малка лятна сцена, в резултат на съвместните усилия на Смолян и Кишпещ. Те са достоен паметник на дружбата и връзките между побратимените градове, на бъл­гарската общност в Кишпещ, както и на българ­ските градинари, работили някога тук.

БЪЛГАРСКАТА ЧЕШМА В ШОРОКШАР

Чешмата е съградена през 2017 година от Бъл­гарското самоуправление в Шорокшар по повод 10-годишнината от побратимяването на Шорок-шар и българския град Твърдица. Тя е дело на скулптора Огнян Кожухаров и е паметник на бъл­гарските градинари. Изграждането ѝ е подкрепе­но от кметството на Шорокшар.

БЪЛГАРСКАТА ЧЕШМА В СИГЕТСЕНТМИКЛОШ

През 2018 г. по случай деня на българо-унгарско­то приятелство е осветена чешма, съградена в Сигетсентмиклош, едно от унгарските селища с традиционна българска общност. Този паметник, чиято цел е да увековечи паметта на български­те градинари, е осъществен със съдействието на кметството на Сигетсентмиклош, Българското са­моуправление в Сигетсентмиклош и Българското републиканско самоуправление. По инициатива на местното българско самоуправление една от улиците в Сигетсентмиклош носи името „Българ­ски градинар“.

Паметна плоча Свети Иван Рилски Чудотворец - Естергом

19 октомври е празникът на един от светците на православната църква, покровителя на България – Свети Иван Рилски Чудотворец, чиито мощи унгарският крал Бела ІІІ отнася в Естергом след завладяването на София.

Легендата твърди, че естергомският архиепископ неколкократно и публично отрекъл неговата святост, вследствие на което онемял и си възвърнал говора, едва след като се покаял и докоснал мощите на светеца. Като видял това чудо, Бела ІІІ върнал мощите в България.

На 19 септември 2016 г. по повод Деня на българо-унгарското приятелство беше открита паметна плоча в Базиликата в Естергом, тя бе осветена от архипрезвитер Ендре Гаал.

Паметна плоча Свети Иван Рилски Чудотворец - София

„Българите в Унгария винаги са гледали на св. Иван Рилски Чудотворец като на свой закрилник, не случайно параклисът в Печ е посветен на неговото име. Заедно със светците Кирил и Методий – патрони на църквата в Будапеща – св. Иван Рилски подкрепя българите в Унгария, негово присъствие ни съпровождаше през целия път на поклонението” – каза архимандрит Атанасий, протосингел на православния храм „Св. св. Кирил и Методий“

На 20 октомври в един от най-старите храмове на България, базиликата „Св. София“ беше открита паметна плоча, посветена на св. Иван Рилски.

Двуезичната плоча е дело на Огнян Кожухаров, български скулптор от Унгария, на плочата е изобразен св. Иван Рилски.