ДРУЖЕСТВОТО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

www.bolgaregyesulet.hu

Много години, преди да се създадат дипломатически връзки между България и Унгария, хиляди наши сънародници, прокудени от жестоката тирания на робството, недоимъка и мизерия, са идвали в Унгария с надеждата да припечелят нещо. Намерили добър прием, те са се заселвали край големите консумативни центрове и с вроденото им умение, с ненаситната им любов към земята са творили блага.

 

По-будните от тях са започнали да съзнават, че трябва да се направи нещо за опазването и съхраняването на българщината в Унгария. Тази идея, зародена в началото на първото десетилетие на XX . век, станала движение, което укрепвало духовете. Трябвало е само една искра, за да се сплотят и обединят българите в едно дружество, което да работи за опазването на националното им съзнание.

 

Това народополезно дело си е имало своя водач и вдъхновител в лицето на градинаря дядо Лазар Иванов от Тетевен. Като апостол на националното ни Възраждане, той обикалял сънародниците ни от градина на градина и ги е подканял към обединение. По негова инициатива на 27 юли 1914 година организационен комитет от 17 души единодушно възприема идеята за основаване на Дружеството и решава да пусне подписка за събиране на членове с цел на 2 август – Илинден – да свика общо събрание. Само за 6 дни дядо Лазар събира 170 души, които даряват сумата от 4345 златни корони.

 

На 2 август 1914 година било свикано общото учредително събрание, на което присъствували 64 души. Днес вече, само от преданията знаем каква неописуема радост са изпитвали основоположниците на дружеството. Този ден се превърнал в тържествен празник! Предложеният от Стефан Гьоков устав бил приет с пълно еднодушие. Бил избран и първият управителен съвет на чело с Лазар Иванов.

 

Обладан от всеобщото въодушевление, домакинът на дружеството Димитър Димитров отстъпил собственото си жилище от три стаи на ул. “Лоняи” 11., което било обзаведено за дружествен клуб. И на следната година дружеството провело първото си годишно отчетно събрание в свое помещение. На това събрание управителният съвет бил преизбран и негова заслуга е решението му да започне издаването на периодично списание “Унгаро-български преглед” на български и унгарски език, което да помогне за сближаването на двата народа и обединението на българите в Унгария. От списанието обаче излязъл само един брой, тъй като редакторът му Стефан Гьоков бил мобилизиран и заминал за България.

 

Втората грижа на управителния съвет била да се създадат огнища на духа и просветата. На 27 май 1916 година било свикано не дружествено, а колониално събрание, на което дядо Лазар говорил за необходимостта от българска църква и училище. Събранието решило да се открие фонд за изграждане на училище и църква. Било избрано училищно-църковно настоятелство на чело с Петко Х. Петков.

 

С всяка година дружеството укрепвало и възмъжавало. През 1922 година то открило читалището “Иван Вазов” и поставило началото на книжния си фонд от 200 книги. Постиганти били добри резултати в обединението на нашите сънародници и в другите градове на Унгария. През 1923 година се открило училище и параклис в гр. Мишколц. През 1932 година от доброволните дарения на колонията се построява българският православен храм “Кирил и Методий” в Будапеща.

 

Но най-пълнокръвно дружеството заживял след Втората световна война.

 

Веднага след войната дружеството се зае да възстанови българското училище и църква, които бяха разрушени.

 

Според силите и възможностите дружеството исказа известна материална помощ в изграждането на нова България, като от 1948 до 1952 година закупи и подари на някои български кооперативни стопанства трактори, камиони и други селскостопански машини. Първият трактор беше подарен и предаден лично на Георги Димитров през декемви 1948 година.

 

През 1953 година дружеството постъпи към осъществяването на заветната мечта на всички българи в Унгария – събирането на доброволни дарения за построяването на българския културрен дом в Будапеща. В това дело участвува цялата българска колония – 445 семейтва, които дариха за тази цел сумата от 2.725.000 форинта. Културният дом беше открит преа есента на 1957 година. Той се превърна в изтински “сборен пункт на среща” както на живеещите вУнгария наши сънародници, така също и на минаващите през Будапеща българи.

 

Днес дружеството развива активна културна и организационна дейност. Устройва събрания, чествувания на забележителни дати и годишнини тържества, вечеринки, екскурзии и др. Поддържа създадените през десетилетия традиции за съвместното посрещане на всяка нова година, отпразнуване на празника на градинаря Трифон Зарезан, отбелязване на най-важните дати от историята на нашия народ, като 3. март – освобождението на България , 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, 2 юни – Деня на Ботев и др.

 

На много от тези тържества скъпи гости са ни самодейни народно-певчески, танцови, драматични и други състави от различни краища на родината.

 

За неговата дългогодишна активна и патриотична дейност дружеството бе наградено през 1964 година с ордена “Кирил и Методий” – първа степен.

Дружеството на българите в Унгария получи през 2005 г. наградата за малцинствата – Про култура миноритате на Унгарския институт за култура. На 7 ноември ДБУ отпразнува 95-тата годишнина от основаването си. На тържеството по случай юбилея то бе удостоено с възпоменателен плакет Иван Вазов от Държавната агенция за българите в чужбина. На 18 декември в Унгарския парламент на Димитър Танев, председател на ДБУ, бяха връчени възпоменателен плакет и грамота на Наградата за малцинствата, присъждана от министър-председателя на Република Унгария.

Дружество на българите в Унгария

Nyomtat

 

Седалище: 1097 Будапеща, ул. Вагохид 62.
Телефон:    (+36 1) 216-6560
Faкс:         (+36 1) 215-4193
Email:       iroda@bolgaregyesulet.hu

Управителен съвет:

Председател: Димитър Танев 
Заместник председатели: д-р Данчо Мусев, Иван Караилиев, Николай Велков
Управителен директор: Владимир Калицов

Членове:
Драгета Белошинова

Симеон Варга

Кънчо Гърдев

Емил Иванов

Цвятко Йоргов

Илия Караилиев

Димитър Кушев

Никола Кушев

Димитър Куцаров

Стефан Попов

Красимира Тихова

Моника Тютюнкова

Галин Тютюнков

Габриела Хаджикостова

Иван Удварев

Милка Христова

 

Контролна комисия:

Председател: Йордан Тютюнков

Членове:

Веселин Владов

Янош Вълчев

Петър Мичев

Елисавета Нацкина

 

[Translate to BG:] Magyarországi Bolgárok Egyesülete

[Translate to BG:] www.bolgaregyesulet.hu

A Magyarországi Bolgárok Egyesületét (MBE) a Magyarországon élő bolgár kertészek alapították 1914-ben. 1914. július 27-én Lazar Ivanov kezdeményezésére egy 17 tagú szervezőbizottság elhatározza, hogy megalapítja a Magyarországi Bolgárok Egyesületét, és aláírásgyűjtést kezd tagok toborzására. 6 nap alatt 170-en jelentkeznek, és összesen 4345 arany-koronát adnak össze. 1914. augusztus 2-án összehívják az alapító közgyűlést. A Sztefan Gjokov által javasolt alapszabályt egyhangúlag elfogadják, és megválasztják az első elnökséget Lazar Ivanov vezetésével. Dimitar Dimitrov, az egyesület házigazdája átengedi a Lónyai u. 11. sz. alatti lakását az egyesületi klub céljaira. 1916 májusában összehívják a kolónia gyűlését, amelyen elhatározzák, hogy alapot hoznak létre az iskola és a templom felépítésére. 1923-ban Miskolcon megnyílik az iskola és a kápolna. 1932-ben a kolónia adományaiból felépül a budapesti Szent Cirill és Szent Metód Bolgár Pravoszláv Templom, 1953-ban pedig elkezdődik a gyűjtés a bolgár művelődési ház felépítésére. 445 család összesen 2 725 000 forintot adományoz e célra. A művelődési ház 1957 őszén nyílik meg, 1982-ben pedig megnyitja kapuit a szállodarészleg és az étterem.

Az Egyesület alapvető célja a Magyarországon élő bolgár nemzetiségű emberek hagyományainak megőrzése, ápolása, és a magyarországi bolgárok kultúrájának szélesebb körben való elterjesztése.

Az Egyesület aktív kulturális és szervezőtevékenységet folytat, őrizve ezáltal az évtizedek alatt kialakult hagyományokat. Sokéves tevékenysége elismeréseként az Egyesület 1964-ben megkapta a Cirill és Metód Érdemérem I. fokozatát.

 

Az MBE székháza, a Bolgár Művelődési Ház 1957-ben épült fel, és azóta folyamatosan tartanak benne kulturális és hagyományőrző rendezvényeket, valamint tudományos konferenciákat. Minden évben megrendezi a hagyományos ünnepeket, így Szőlőmetsző Trifon ünnepét, Bulgária felszabadulásának napját, a bolgár kultúra és a szláv írásbeliség napját, a Demeter-napot stb.

Az MBE kilenc évtizedes tevékenységével és számos civil szervezet létrehozásával (Bolgár Ifjúsági Egyesület, Pro Cultura Bulgarica Alapítvány stb.), a működő két tánccsoporttal, a nyugdíjas klubbal ma Magyarországon központi szerepet tölt be a bolgár nemzeti értékek megőrzésében, a magyarországi bolgárok kulturális életében és annak szélesebb körben való megismertetésével.

Az MBE 2005. december 18-án megkapta a Magyar Művelődési Intézet által létrehozott a Pro Cultura Minoritatum Hungariae Kisebbségi díjat.

 

Az MBE 2009-ben ünnepelte megalakulásának 95. évfordulóját. Az évforduló ünnepségen 2009. november 7-én Bulgáriából a határon túli bolgárok hivatala a több évtizedes munka elismeréseként Ivan Vazov emlékplakettel tüntette ki az egyesületet. 2009. december 18-án az Országházban Tanev Dimiter elnök átvette a Magyar Köztársaság miniszterelnöke által adományozott a Kisebbségekért Díj emlékplakettjét és oklevelét. Az MBE majdnem egy évszázados fennállása alatt a legtöbbet tette az itt élő bolgárok identitásának, kultúrájának megőrzéséért, hagyományaiknak ápolásáért.

HUBG