Създаване на славянската писменост

 Създаване на славянската писменост
Създател на славянската азбука и първи преводач на богослужебни книги от гръцки на старобългарски език е Константин Философ, по-известен с монашеското си име Кирил, което той приема на смъртния си одър. Константин-Кирил е роден в град Солун (Тесалоники в Гърция). През 863 г. той и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия на роден език.
Загадка са както мотивите, така и годината, в която Константин-Кирил е създал азбуката (855 или 862-863). Техните букви съвпадат напълно със звуковата система на старобългарския, който - въпреки всички прилики - вече се е отличавал повече или по-малко от другите славянски диалекти.
И така, Константин-Кирил и Методий, придружени от свои ученици, започват мисията си в Моравия към 863 г. и започват трескава дейност по разпространението на славянското богослужение. Това, разбира се, не се харесва на западните духовници, предимно немци. Тази първа мисия се оказва безуспешна и двамата братя се завръщат в Константинопол. От там те предприемат пътуване през Венеция в Рим, За нещастие, при престоя си в Свещения град Константин-Кирил се разболява и умира (869). Неговият гроб в базиликата "Сан Клементе" е запазен и до наши дни и е място за поклонение на много българи, а също така на представители на други славянски народи. Методий, ръкоположен от папата за архиепископ, се завръща с част от учениците си във Великоморавия. Надживявайки брат си с 16 години, той продължава делото си при все по тежки условия - заради нестихващите интриги на немския клир.
Веднага след смъртта му в Моравия през 885 г. сподвижниците му са преследвани, арестувани, инквизирани и накрая прогонени от страната. Във Великоморавия славянската писменост и литургия са постепенно изместени от латинската.
Оцелелите ученици на двамата братя се насочват в 886 г. към приелата преди две десетилетия християнството България. Тук те са посрещнати с почести от нейния княз и кръстител Борис I. С неговата благословия и подкрепа в столицата Преслав, както и в югозападните й предели, в Македония, в Охрид, сподвижниците на солунските братя създават две големи книжовни и духовни школи. Така например изпратеният в Македония Св. Климент (ок. 838-916), за който се знае, че е българин по произход, обучава само за 7 години ... 3500 ученици!
Така славянската писменост, старобългарският език и богослужение, след неуспеха на Методий и неговите ученици във Великоморавия, се развиват бурно и неудържимо в България. Оттук именно през следващите столетия те се разпространяват в Сърбия, Хърватско, Киевска Рус, Литва, Влашко, Молдова и др.
Създаването на нова азбука за определен език по принцип включва усилията на много поколения. Ако останалите европейски азбуки са резултат на дълга еволюция, Константин-Кирил създава своята като еднократен акт.
Създаването на славянската писменост е най-значителното дело на Кирил и Методий посредством нея станало възможно и създаването на славянската култура. Славянската азбука се превърнала в едно от най-силните оръжия на славянските народи против опасността от немско-византийската им асимилация.
Симеон Велики, Петър
Симеон Велики получава образование в Магнаурската школа. Поради своята висока образованост е наричан “полугрък”. По време на своя престой във византийската столица той има възможност да се запознае не само с богословието, но и с постиженията на античната цивилизация. По настояване на своя баща, Симеон се замонашва и се отдава на книжовни занимания. Вероятно той е подготвян от Борис за върховен глава на българската църква. Но вместо висш духовник, Симеон става един от най-великите български владетели.
Симеон I продължава църковното и просветително дело на баща си, като подпомага усилено книжното дело в столицата, основава книжовни центрове из цялата страна и сам пише заедно за просветителската общност в Преслав. На външната сцена постига множество военни успехи, като успява да разшири територията на България на юг почти до Коринт, а на запад достига земите на днешна Албания. На югоизток териториите достигат до Одринското поле, като обхващат и северната част на Дарданелския пролив. Симеон си поставя за цел създаването на Българо-византийска империя, която като не успява да постигне чрез дипломатически начини (трябвало е да бъде обяване за регент (василиопатор) на малолетния император на Византия, но императрицата-майка проваля договора), опитва чрез война. Води преговори с арабите за военноморска помощ при щурм срещу Константинопол, но първия път делегацията е била отвлечена от пирати и продадена като роби в Константинопол, а втория път не се стига до нищо съществено. Симеон умира внезапно на 27 май 927 г. в разгара на приготовленията за обсада на Константинопол. Преди смърта си, той се обявява за "Цар и самодържец на всички българи и ромеи", титулува се с титлата "цар", която била равна на императорската, и обявява българския църковен глава за патриарх — най-високият ранг в Източната православна църква.
След смърта му, на престола сяда синът му, Петър. Той сключва мир с Византия, която признава официално царската му титла и патриаршеския ранг на Българската църква. При управлението на Петър България изпада в криза, най-вече заради нападенията на руси и маджари от север. Започва разпространението на ереси, най-известна от която била богомилството, по името на своя водач — поп Богомил. То става основа и на албигойството, появило се по-късно в Южна Франция, както и на катарите.
След смъртта на Петър през 969 политическата криза се задълбочава, като се сменят няколко царе на престола, и почти през цялото време реално страната е била управлявана от Самуил, обявен за цар през 997 г. Византийците завладяли цяла Тракия и Мизия, като паднала и столицата Преслав. След като станал цар, Самуил обявил за столица град Охрид в Македония, която все още била под скиптъра на българския цар. Самуил починал на 6 октомври 1014 г., след получен сърдечен удар.
Наследникът му Гаврил Радомир пък станал жертва на преврат, огранизиран от братовчед му Иван Владислав, който управлявал от 1015 до 1018 година, когато паднала и последната българска крепост под ударите на император Василий II. Това бил краят на Първата българска държава, попаднала под византийска власт, продължила до 1185 година.

 

HUBG