Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост

24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света - празник на писмеността, просветата, културата. 

24 май е един от най-светлите български национални празници. Това е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история. Светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската азбука са били канонизирани и чествани като светци още през Средновековието. Те имат отделни празници св. Кирил на 14 февруари, а св. Методий на 6 април. Православната църква отбелязва техния празник и на св. Седмочисленици – 27 юли, това е денят на двамата братя и  на петимата им учевици: Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.  През Възраждането денят на св. Кирил и св. Методий – 11 май, е честван за първи път е през 1851 година в класното училище в Пловдив. Постепенно той се превръща в общоучилищен и общобългарски празник, посветен на двамата светци. След Освобождението 11 май продължава да се почита и постепенно се издига – наред с 3 март – като един от националните празници на България. Празникът на буквите е специална дата за всички нас. И без значение къде се намира човек трябва да пази спомена от жизнерадостната атмосфера в този светъл майски ден.
На този ден празнично звучи "Върви, народе възродени" - химнът на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Историята на създаването му е доста любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892г. Първоначалният текст бил озаглавен „Химн на Св. св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открил стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написал музиката към него само за около четвърт час. Стихотворението "Върви, народе възродени" е преведено на 21 езика.